Речник на петанк
Думите, които чуваш на терена, обяснени на прост език. Повечето от тях са френски и се използват непроменени навсякъде, където се играе петанк.
Бухолц (Buchholz)
- Допълнителен показател, използван в турнирите по швейцарска система: сборът от победите на всички съперници, с които отборът е играл. По-висок коефициент Бухолц означава, че отборът е играл срещу по-силни съперници.
Бют (Cochonnet)
- Малката дървена целева топка, 30 мм в диаметър, наричана още бют (от френското but). Всяко разиграване се точкува според това колко близо до нея спират топките.
Дублет (Doublette)
- Форматът двама срещу двама. Всеки играч има три топки, така че всеки отбор хвърля по шест на разиграване.
Пласиране (pointer)
- Хвърляне на топка така, че тя да се търкулне или падне и да спре възможно най-близо до бюта. На френски се нарича pointer; играчът, специализиран в това, е пойнтърът.
Разиграване (Mène)
- Едно разиграване: бютът се хвърля, всички топки се изиграват и точките се броят. Играта е поредица от разигравания, докато една от страните достигне 13.
Среден играч (Milieu)
- Средният играч в триплет, който според ситуацията и пласира, и стреля. Пойнтърът пласира, шутърът стреля, а средният играч прави и двете.
Стрелба (tirer)
- Хвърляне на топка по въздуха, за да удари и отблъсне топката на съперника или бюта. На френски се нарича tirer; специалистът в това е шутърът.
Терен (Terrain)
- Игралната площ. В състезание всеки мач се играе на маркиран терен, обикновено 15 на 4 метра, с гранични линии, отвъд които топката е в аут.
Тет-а-тет
- Форматът един срещу един, с по три топки за играч.
Топка (Boule)
- Кухата стоманена топка, която хвърля всеки играч. В състезание трябва да е метална, 70,5 до 80 мм в диаметър и 650 до 800 г. Играчът има три топки в тет-а-тет и дублети, две в триплети.
Триплет (Triplette)
- Форматът трима срещу трима, с по две топки за играч и шест за отбор. Класическият шампионатен формат.
Фани (Fanny)
- Загуба на мач с 13:0. По традиция губещите трябва да целунат задните части на картина или статуя на Фани, която повечето клубове пазят на стената точно за такъв случай.
Хвърлящ кръг
- Кръгът, от който играчът хвърля — с диаметър от 35 до 50 см, начертан на земята или пластмасов обръч. Двата крака остават вътре в него и на земята, докато топката не падне — оттам идва и името петанк: pieds tanqués, „закотвени крака“.
Barrage
- Решителен мач между отбори, завършили групата (Poule) с една победа и една загуба. Победителят се класира за елиминационната фаза; губещият отпада. Така се нарича и класическият френски турнирен формат, изграден на базата на този кръг.
Boulodrome
- Специализирана площадка за петанк, обикновено набор от маркирани терени върху чакъл или трамбована пръст, често покрита, за да може да се играе целогодишно.
Carreau
- Перфектният удар: хвърлената топка удря топката на съперника и заема точно нейното място, оставайки там, където е била целта. Най-възхищаваният удар в играта.
Donnée
- Мястото на падане, в което се цели пойнтърът, за да може топката да се търкулне и да спре близо до бюта. Да прочетеш терена и да избереш правилното donnée е майсторството на пойнтъра.
Mêlée
- Турнир, в който съставите на отборите се определят чрез жребий, вместо отборите да се записват предварително сформирани. При формата супер mêlée жребият за съставите се тегли наново във всеки кръг.
Poule
- Група от четири отбора, които играят помежду си в квалификационен етап; резултатите от групата решават кой продължава напред. Основата на формата Barrage и на турнирите тип групи плюс елиминации.